събота, 14 април 2018 г.

Безкрайна ми е носталгията по винтидж културата и епохата, защото тогава се формирах като личност и свободният дух, и идеите са досега с мен. Съжалявам че 90-те години света пропусна да се събуди. Едва ли ще доживея нов бум на истинска обществена и интелектуална мощ.

вторник, 20 март 2018 г.

Бях безкрайно уморен и се отпуснах в люлеещият се стол, и се заслушах в 45 Прощална симфония на Хайнд. Началото винаги ме е влудявало, шеметни каденции в низходящ ред, всяка се изсипва стихия  върху слушателя. После всичко утихва  и започва тривиалният Хайдн, така и началото на тривиалният живот. Започваш шеметно , после се спускаш надолу стремглаво, като стихия заливаш, докато лошо скроените закони на живота и смъртта, укротят бесовете. И се питам - защо светът от ден на ден, става все по тривиален.
Това съвсем не са моите прощални думи , спомням си Селинджър  и неговият разказ "С любов и омерзение на Асме". Аз съм изпълнен с грижа и омерзение към Света.
И един ден като се прощавам с тази действителност, едва ли ще намеря сили да ѝ простя.

сряда, 28 февруари 2018 г.

Аз си имам две съседки, две кокетки. Чернокосата е Гинка, а пък русата Калинка. Стар градски фолклор. Само че русата се казва Теменужка. И двете са били много добри приятелки дълги години, но се оказва че познават руски олигарх от грузински произход. Преди пет години този който дърпа конците беше на среднощна аудиенция в американското посолство. Като че ли е време да отиде пак. Лошо скроена далавера, от тъпанари за тъпанари.